Skip to content

Щърба Баба

15/04/2009

300320093841

Докато търчим нагоре-надолу в забързания ни и френетичен живот, се оказва, че всъщност нещата се случват по-бързо отколкото предполагаме. Нагоре-надолу-то включва главно, ходене на някаква работа…, висене в задръствания поне по 2 часа на ден, в ролята на псуващи или псувани; безсмислени разговори, някои от които включват или завършват с много бурен смях – тези ги обичам!; евентуални покупки и завършване на деня с тъпо гледане в нищото, щото просто диска ти е забил някъде там, но и ти не си сигурен къде. Та докато правиш всичко това и имаш чувство, че се побъркваш, но все пак си ти, все така жизнен и млад един ден осъзнаваш, че това не е точно така…
Докато се ядосваш за поредната глупост в работата си, докато псуваш фъшкийте по улицата или просто гледаш замечтано, слушайки ‘Streets of Philadelphia’ дъщеря ти остава с един млечен зъб по-малко. Първия паднал! Ще има още много, но този ще го помниш, както помниш момента, в който е излязла от теб, моментите, в които не си спала, само и само тя да спи…, момета, в които е направила първата си крачка, момента… А колко ли такива разтуптяващи сърцето моменти предстоят… И тогава осъзнаваш къде и защо си всъщност. Осъзнаваш колко време е минало, как вече съвсем не си онова момиче, което седеше върху скалите, с поглед вперен в дълбокия хоризонт, а вятъра развяваше игриво шала му и се закачаше с шапката му. Осъзнаваш, че времето минава безкрайно бързо, без за миг да се замисля или чуди, и ако не живееш живота, всичко се губи…
Разбираш, че дните ти имат смисъл точно заради тези моменти, в които се чувстваш жив, в които изгаряш да кажеш ‘Обичам те’, в които протягаш ръце, за да срещнеш топлата прегръдка и да усетиш опората в едни невинни, малки, но много топли и искрени ръце. Бръчките по лицето ти стават все повече, а сърцето ти все по-топло и лъчисто.
И така усмихвайки се на живота забравяш всичко негативно, вдигаш глава и продължаваш в още по-голям устрем напред.
Радвайте се на малките неща в живота, понякога в тях има много повече смисъл, отколкото в псевдо-големите такива.
Усмихвайте се!
И както каза Камен Донев, цитирайки Булгаков – ‘Майсторът и Маргарита’ – ‘Човекът е…внезапно смъртен…’, така че, живейте!

Advertisements
4 Comments leave one →
  1. Нели permalink
    15/04/2009 8:32 am

    Сладурана мамина,да ви е жива и здрава и честито:)
    Голямо изживяване за малките деца,ама пък какво следва още…
    “Мамо,имам приятел.Искаш ли да ви запозная?”-щях да припадна,моето малко момиченце вече с гадже? Ужас,осъзнах че тя расте,пък аз се “смалявам”,но няма как.
    Поздрави,усмивки и хубав ден от мен:)

  2. Bunny permalink
    15/04/2009 11:25 am

    Много истина има в тоя текст…
    Не си трови живота с глупости, гледай си семейството, другото е пепел и мъгла…

  3. Светла permalink
    16/04/2009 10:25 pm

    Когато дойада тук и прочета мислите си, погледам се в огледалото и се усмихвам…
    стоплям се и се радвам, че те има… и сърцето ми се разплаква с оная радост, която ме кара да се чувтвам жива… благодаря ти мила, че те има….

  4. 21/04/2009 8:59 am

    @Нели,
    Благодаря! И аз си мисля за този момент и подобни…какво ли ме чака :)))

    @Bunny :))))

    @Светла,
    Благодаря ти за толпите думи, означават много за мен!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: