В тъмнината

Мрачно, сиво, бездушно,
Тъжно, безизразно, сляпо,
Опитвам да стана, но спирам,
Прикована за земята оставам.
Не мога, не искам и няма,
Отеква в главата ми песен такава,
Разкъсваща, плашеща, няма,
Оставаща диря, голяма,
Болезнена, безмислостно пряма,
Раздираща гърдите ми до сърцето кървящо.
Протягам ръка, но напразно,
Увисва безжизнено в мрака,
Опитвам да стана, да викам,
Но нищо не следва, защото го няма,
Сама съм и сама ще остана,
И болка ще чувствам в гърдите,
От въздуха нахлуващ у тях,
Но не за дълго, защото скоро и мен ще ме няма.
Прозорецът с жажда докосвам,
С надежда да зърна там светлината,
Но тъмнината обзела е не само душата,
А даже простора и ширината,
И всичко, което живот се нарича.