Skip to content

‘Think before cutting’

24/07/2009

Около месец,  а може и малко повече да беше, в близост до офиса, в който работя едно дърво се беше счупило и пречеше на колите да минават. Още на следващия ден отцепиха улицата за 2 часа и премахнаха опасността. Да не повярва човек, колко бързо реагират в таз община!!!

IMG_2556

Това е дървото.

Е, да, да, ама НЕ!

Тротоара на мястото, където изрязаха дървото изглежда така:

IMG_2558

И така

IMG_2560

Вероятно между изборите и някои други задължения на кмета, упс, на Министър председателя, някой не е успял да даде нареждане да бъдат събрани клоните от тротоара. Жалко, защото ми е мъка за хората, които всеки ден са принудени да минават покрай това място. Не коментирам какво може да се крие под самите клони. Аз лично не понасям гадинки от всякакъв сорт.

Господа, ходещи на работа в центъра (защото вече не знам дали сте от общината или от парламента), приберете ги тия клони. Моля Ви!

п.с. Целта на поста не е политическа, просто е жалко тротоара да изглежда така, без значение къде се намира. А ако някой се чуди, тези клони лежат в центъра на Изток.

Advertisements

Щафета ‘7/24’

22/07/2009

vlcsnap-419673_pink

Отдавна мрънкам за вибратор, но никой не ебава. Незнайно защо не взема нещата в свои ръце и не си го купя сама. Какво да се прави, очевидно съм някаква превзета кучка, която чака всичко на готово.
В последните дни Елфа се смили над мен и ми подаде една щафета твърд луканков салам, с надеждата да успокои поне малко налудничавия ми поглед и неспокойните вибрацийте в гласа ми. Направи го с думите ‘Седем дни в седмицата! Да се използва по предназначение!!!’
Е, добре, това и ще направя. Стиснала щафетата в дясната ръка, забързана и леко запотена се впускам в центруфугата на моите седем дни.
В началото на седмицата обикновено съм недоспала, леко кисела, а в главата ми звучи ‘I Don’t Like Mondays’. Както обикновено телефона ме буди около 6.30 и ако имам късмет да стана, нещата протичат споко. Взимам си сутрешния тоалет все още леко замаяна. Обличам се за около 5 минути, пак ако имам късмет, защото иначе мога 20мин да съзерцавам гардероба в очакване да ми проговори, но безуспешно. Тогава определено закъснявам. Някъде към 7.30 излизам. Качвам се на синята си точица и отпрашвам към офиса под звуците на Z-Rock. Обикновено минавам през ‘Женския пазар’, което си е чисто изпитание. Ако няма някой, който да разтоварва чушки и домати, то със сигурност ще има около 15 стека боза, които ми се хилят ехидно на пътя и ме пробват дали днес ще ги уцеля. С това предизвикателство се справям относително добре и хладнокръвно.
Около 8 влетявам в офиса, пускам си комп-а и отивам да си направя кафе. Ритуал, който избягвам да пропускам, просто ме кара да се чувствам добре и спокойна. Разменям някоя и друга глупост с околните, заливаме се от смях и сядам да рада. Задължително посещавам любимата си осведомителна агенция >>§<<Cynical Speech, докато държа внимателно кафето си. Имам навика да го разливам в пристъп на бурен смях докато чета.
И от там поемам в дебрите на работния процес – ‘Бляк!’, но какво да се прави, на края на месеца хич не им се сърдя, че така ме гърчат. Чакам моя Ангел спасител да се появи с порядъчната си усмивка сутрин и вече наистина мога да отпочна деня. Обикновено вече съм си набутала слушалките в ушите и нещо свири.
Къде обяд изхвърчам до близката кръчма за нещо живително и питателно. В някои дни обаче се връщам с мускулна треска на корема, тъй като смеха е бил нечовешки. След това отново продължавам и така до към 5-6 макс, защото трябва да потегля отново към вкъщи и да отменя прекрасната жена, която се грижи за децата ми.
Там вече се започва ‘Хайде сега на криеница’, ‘Хайде на пързалки и люлки’, понякога и аз ги отвеждам, там където тярбва да бъда – на пазар или някъде другаде, в зависимост от това какво трябва да правя.
И после се почва, вечери, къпане, четене на приказки, спане…свят ми се завива, докато дойде време за мен самата. Понякога съм изтощена и безмълвна от умора, а в главта ми има толкова много траш.
Събота и Неделя е друго. Обожавам съботното си кафе. Обичам да стана, приготвям закуска на децата и веднага след това си правя кафе. Сядам с него и има едни 20-30 минути, в които искам просто да му се отдам. Все едно имам среща с кафето си – интимна и лична. Обичам да си говоря през това време, да слушам музика и въобще, да се наслаждавам на сутринта. И след това се започва – или бързам за някъде, или нещо трябва да правя, излизам с децата. Като цяло уикендите ми са натоварени. Когато имам повече време определено съм много щастлива.
От доста време химичният състав на организма ми не изпуска витриол, така че, се наслаждавам на всеки почивен ден с огромно удоволствие и докрай.
А какво правя в дълбините на нощта ли…понякога спя, понякога не, но винаги ви се усмихвам.

Влюбих се…

21/07/2009

IMG_2627

Chambao – Pokito a poko ¡NO NI NÁ!

Влюбих се. Тя беше топла, даже гореща, полата й на волани, безброй, с ярки цветове, които те грабват и не можеш да се откъснеш от тях. Пленителна, неустоима, дъхава и нежна. Преплитаща страст и мъдрост, плам и уравновесеност. Мъдра и млада едновременно – Барселона!

IMG_2074

Още като гледах морето с огромните кораби, докато самолета кацаше, усетих, че има нещо специално в този град. А като стъпих на земята вече бях сигурна, че не е случайна. Барселона, с безбройните неща, които те впечатляват и я правят различна от всеки друг град, който познавам.

Бомбичките бяха едно от първите странности, коитоIMG_2082

забелязах, или чух, по-точно. А още не бяхме стигнали

до хотела. Не беше минал и час, когато вдишвах с пълни дробове приятният, леко тежък, заради жегата, Барселонски въздух. Бомбичките продължаваха да отекват от различни страни, а моторите ставаха все повече и повече. Ама, че красиво! Наистина са безброй. На втория ден разбрах, че Барселона е града, с най-много мотори на глава от населениято. Вдъхновението ми не беше случайно.

Докато се разхождам из уличките, а в ушите ми пее Червената Мария, се чудя коя сграда да снимам, на коя да се възхитя по-напред, как да дишам, докато съзерцавам, а врата ми се извива нагоре по фасадата. Невероятно красиви, в различни форми и цветове, с цветя, които придават фееричност и лекота на гледката.
IMG_2231Гауди плени сърцето ми. Разбрах от къде са се вдъхновили много съвременни артисти. Рядко се сблъсквам с такъв талант и оставам без дъх пред всяко негово произведение, а те всичките са различни.
Сред живописните сгради и тесните улички се оказа, че е скрит входа на музея на еротиката. Как да пропуснеш такова предизвикателство. Естествено, че го посетихме. Не беше нищо повече от история на порното, но си заслужаваше. Мога да кажа, че източните култури определено са доста извратени, особено японците. Открих и нещо много важно – още преди 1900-та г. жените са се бръснали. Специален поздрав към Елфа с този факт!

Сърцето ми все повече започваше да тупти в едно с ритъма на този град и неговата култура. Жуан Миро беше следващата личност, която ме заплени. С невероятните си образи и възприятие за света той зае своето място в мен.IMG_2456
Дали не остана по-назад от него. Открих го в съвсем друга светлина, от тази, в която го познавах до сега. Останах приятно изненадана и още по-вдъхновена.

Палмите и красивите растения изпълваха прекарването и гледките с още по-голяма емоция. Плажа на Барселона се оказа малко странен, но по-скоро задоволителен, за градски плаж. Сангрията беше превъзходна, музиката повече от подходяща, въобще, атмосферата наистина предразполагаше към безрезервно отдаване на слънцето.IMG_2550
Райските градини на Барса се откриха пред очите ми малко след плажа. Красива флора и фауна, усмихнати хора и много страст и любов на едно неочаквано място.
Не мога да пропусна невероятното пристанище, безбройните красиви яхти, огромните риби и атмосферата, която цареше там. Място, което не можеш да забравиш. Моменти, които те карат да вдишваш въздуха около теб, а дробовете ти да продължават да го искат все повече и повече, да фотографираш мислено гледките около себе си и да не можеш да им се наситиш.
В първия удобен момент се отдайте на тази невероятно обаятелна дама – Барселона! Всяко късче от нея заслужава въздишката ви!

IMG_2499

Реката

29/04/2009

Peter Gabriel – Washing of the Water

img_1500

Щърба Баба

15/04/2009

300320093841

Докато търчим нагоре-надолу в забързания ни и френетичен живот, се оказва, че всъщност нещата се случват по-бързо отколкото предполагаме. Нагоре-надолу-то включва главно, ходене на някаква работа…, висене в задръствания поне по 2 часа на ден, в ролята на псуващи или псувани; безсмислени разговори, някои от които включват или завършват с много бурен смях – тези ги обичам!; евентуални покупки и завършване на деня с тъпо гледане в нищото, щото просто диска ти е забил някъде там, но и ти не си сигурен къде. Та докато правиш всичко това и имаш чувство, че се побъркваш, но все пак си ти, все така жизнен и млад един ден осъзнаваш, че това не е точно така…
Докато се ядосваш за поредната глупост в работата си, докато псуваш фъшкийте по улицата или просто гледаш замечтано, слушайки ‘Streets of Philadelphia’ дъщеря ти остава с един млечен зъб по-малко. Първия паднал! Ще има още много, но този ще го помниш, както помниш момента, в който е излязла от теб, моментите, в които не си спала, само и само тя да спи…, момета, в които е направила първата си крачка, момента… А колко ли такива разтуптяващи сърцето моменти предстоят… И тогава осъзнаваш къде и защо си всъщност. Осъзнаваш колко време е минало, как вече съвсем не си онова момиче, което седеше върху скалите, с поглед вперен в дълбокия хоризонт, а вятъра развяваше игриво шала му и се закачаше с шапката му. Осъзнаваш, че времето минава безкрайно бързо, без за миг да се замисля или чуди, и ако не живееш живота, всичко се губи…
Разбираш, че дните ти имат смисъл точно заради тези моменти, в които се чувстваш жив, в които изгаряш да кажеш ‘Обичам те’, в които протягаш ръце, за да срещнеш топлата прегръдка и да усетиш опората в едни невинни, малки, но много топли и искрени ръце. Бръчките по лицето ти стават все повече, а сърцето ти все по-топло и лъчисто.
И така усмихвайки се на живота забравяш всичко негативно, вдигаш глава и продължаваш в още по-голям устрем напред.
Радвайте се на малките неща в живота, понякога в тях има много повече смисъл, отколкото в псевдо-големите такива.
Усмихвайте се!
И както каза Камен Донев, цитирайки Булгаков – ‘Майсторът и Маргарита’ – ‘Човекът е…внезапно смъртен…’, така че, живейте!

В тъмнината

14/04/2009

No light window

Мрачно, сиво, бездушно,
Тъжно, безизразно, сляпо,
Опитвам да стана, но спирам,
Прикована за земята оставам.
Не мога, не искам и няма,
Отеква в главата ми песен такава,
Разкъсваща, плашеща, няма,
Оставаща диря, голяма,
Болезнена, безмислостно пряма,
Раздираща гърдите ми до сърцето кървящо.
Протягам ръка, но напразно,
Увисва безжизнено в мрака,
Опитвам да стана, да викам,
Но нищо не следва, защото го няма,
Сама съм и сама ще остана,
И болка ще чувствам в гърдите,
От въздуха нахлуващ у тях,
Но не за дълго, защото скоро и мен ще ме няма.
Прозорецът с жажда докосвам,
С надежда да зърна там светлината,
Но тъмнината обзела е не само душата,
А даже простора и ширината,
И всичко, което живот се нарича.

В топлината на нощта

11/04/2009

Докато пристъпвам с мокрите си крака по студения под, усещам, че трябва да отпия една глътка веднага. Надигам чашата, а леко парливата течност се стича през езика и небцето ми, право към гърлото. Усещам приятното парене, което винаги вдъхновява. Шоколада, който почти преполвих преди малко, попада пред очите ми и умолително ме приканва. Двата вкуса се смесват по невероятно блажен и нежен начин.
Усещам мократа си коса, от която капят голeми мокри капки, стичащи се по раменете ми, точно така, както преди малко се стичаха сълзите по бузите ми. Единственото желание, което имам сега, е да те целуна. Навеждам се над теб, подпирам леко едното си коляно на теб, плъзвам ръка по лицето ти и докосва устните ти с моите. Предавам ти вкуса си на шоколад и уиски, усещам как топлината се разлива и в твоите гърди. Поглеждаш ме в очите, ръцете ти ме обгръщат…няма по приятно чувство в момента. Отпускам ръце върху раменете ти, а капките започват да се стичат по теб. Зная, че обичаш мократа ми коса, харесва ти непослушните ми кичури да галят лицето ти. Притискаш ме към себе си още по-силно. Обичам да правиш така, винаги дъхът ми спира. Отдавам ти се с блажена наслада.